Трябва ли саморъчно завещание да се регистрира някъде, или ще важи само

Трябва ли саморъчно наследство да се регистрира някъде, или ще важи единствено с моя автограф? Къде може да се остави то?

К.Я., София

 

Законът дефинира, че завещанието може да е два типа - нотариално или саморъчно. Нотариалното се прави от нотариус в наличието на двама очевидци. Технически това става, като завещателят изявява устно своята воля пред нотариуса, който я записва буквално. След това последният прочита наследството на завещателя пред очевидците. После отново нотариусът би трябвало да направи отбелязвания - място и дата на сформиране. Накрая документът се подписва и от завещателя, и от очевидците, и от нотариуса. 
Саморъчното наследство, за което става дума в съответната обстановка, трябва да бъде напълно написано ръкописно от самия завещател, да съдържа обозначение на датата, когато е формирано и да е подписано от него. Подписът би трябвало да бъде подложен след завещателните разпоредби. На процедура в тази ситуация със саморъчното наследство завещателят има няколко благоприятни условия. Първата е да го остави при себе си. Тогава, който го откри, би трябвало да го разгласи. Втората е да го даде на този, на който оставя всичко. Третата е да го остави при нотариус, а четвъртата на трето лице - непосредствен, комшия. Всеки един от тези последните е задължен да разгласи наследството след гибелта на завещателя. Обявяването става при нотариус, при който се сформира протокол.
Има и още няколко наложителни правила при наследството, които, в случай че не са спазени, то тогава наследството може да бъде оспорено и поради тях. Така да вземем за пример по закон не може две или повече лица да извършат завещателните разпоредби в един и същи акт, и то един на различен или в интерес на трето лице. Така не може татко и майка да завещават в един акт по едно и също време на детето си или на друго лице. Не е фактически също наследство, в което единият брачен партньор е направил наследство в интерес на другия, само че бракът се е прекратил заради бракоразвод, без значение по чия виновност. Не създава деяние и предписание, в случай че лицето, в интерес на което е направено, почине преди завещателя. Същото се отнася и до обстановка, в която е завещана движимост - да вземем за пример парцел, кола, а при откриването на наследството, т.е. след гибелта на завещателя, се окаже, че той не е техен притежател.
При наследството е значимо да се знае и още нещо. Дори и някой приживе да твърди, че няма да го оспорва, то това нищо не значи. То умерено може да бъде оспорено след гибелта на завещателя. И по наличие, и по форма. При това има избрана група наследници, които могат постоянно да оспорват. Това са наследниците със непокътнатата част, каквито са несъмнено да вземем за пример другите деца. След гибелта на наследодателя всяко от децата, което е било лишено от непокътнатата си част посредством наследство, има право да си търси тази част посредством иск в съда.
Ако наследството е саморъчно, то може да бъде оспорвано и по отношение на неговата правота, само че единствено от лице с юридически интерес. Това става в правосъден развой, в който се открива неговата достоверност. В тези случаи се сочат всевъзможни доказателства, вършат се графологически експертизи, употребяват се движимости лица. Автентичността се потвърждава от този, в чиято изгода е наследството.

Необходимо е да се знае и че за да напише един човек годно наследство и да се разпореди със своето имущество за след гибелта си, то наложително той би трябвало да е работоспособен -  това значи да има навършени 18 години, да не е подложен под цялостно забраняване и да е кадърен да работи рационално. Обичайно при оборване на наследство се твърди или че не е спазена формата, или че завещателят е бил излъган, измамен или пък не е работил с разсъдъка си. Затова и тези изисквания трябва наложително да се имат поради.